Третият четвъртък на ноември, отбелязван от 1863 година насам, е ден, в който американците празнуват не толкова с патриотизъм и молитва, а със семейство и храна. Историкът Тара Томпсън Страуч обаче посочва, че официалните дни на благодарност имат много по-дълбоки корени, свързани с държавни и религиозни интереси, които понякога са заплашвали определени групи, особено квакерите. По време на ранния нововремеви период в Европа, правителствата често организирали дни на пост, молитва и благодарност с цел обединяване на гражданите около патриотизъм, основан на общи религиозни вярвания.

Третият четвъртък на ноември, отбелязван от 1863 година насам, е ден, в който американците празнуват не толкова с патриотизъм и молитва, а със семейство и храна. Историкът Тара Томпсън Страуч обаче посочва, че официалните дни на благодарност имат много по-дълбоки корени, свързани с държавни и религиозни интереси, които понякога са заплашвали определени групи, особено квакерите. По време на ранния нововремеви период в Европа, правителствата често организирали дни на пост, молитва и благодарност с цел обединяване на гражданите около патриотизъм, основан на общи религиозни вярвания.

Британските колонии в Северна Америка продължавали тази традиция с различни политически цели. Кралските власти и колониалните губернатори обявявали дни на пост и молитва в подкрепа на британските сили по време на Френско-индианската война. В годините преди Американската революция, дните на благодарност придобили бунтовен характер. През 1774 година, например, много колонисти реагирали на Коециативните актове, насочени срещу Бостън, с дни на молитва и пост, които също функционирали като икономически бойкоти.

Въпреки това, в някои колонии, особено в Пенсилвания, практиката разделяла населението, тъй като квакерите не празнували празници. Според тях, отделянето на специални дни било човешка конвенция, извън божествения закон. Квакерите, които отваряли магазините си в нарушение на дните на молитва, изглеждали на околните като поддръжници на британското отношение към Бостън. Те се сблъсквали със социално отхвърляне, разрушаване на магазините и домовете им и дори физическо насилие. Някои квакери реагирали прагматично и се присъединявали към дните на благодарност, докато други разпространявали флаери, опитвайки се да обяснят на съседите си, че техният отказ е религиозен, а не политически.

Тази напрегната ситуация продължила и след революцията. На Годишната среща на квакерите във Филаделфия след битката при Йорктаун през 1781 година, шест квакери представили трактат с аргументи защо не осветяват домовете си по време на обществени тържества и не затварят магазините си за публични постове и празници. В него се обяснявала позицията на квакерите и се напомняло, че Пенсилвания е основана с идеята за религиозна свобода. Според Страуч, квакерите продължавали да настояват Америка да третира дните на благодарност и пост като религиозни събития, а не като религиозно-политически.

През следващите две десетилетия други християнски деноминации последвали примера им и преформулирали дните на благодарност и пост като чисто религиозни празници. Междувременно федералните и държавните правителства постепенно се оттеглили от обявяването на дни на молитва. Според Страуч, дните на благодарност и пост, обявени от правителството, все по-често били възприемани като политически маневри, а не част от задължението на набожните граждани. Към средата на деветнадесети век дните на благодарност били отделени от политиката до такава степен, че квакерите обикновено нямали нищо против да участват в тях, ако чувствали нужда. Когато президентът Ейбрахам Линкълн обявил национален празник за благодарност, фокусирайки се върху дома и семейството, той не срещнал опозиция от страна на квакерите.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.